Ако някога дойде ден, в който не можем да бъдем заедно, ме запази в сърцето си.

Ако някога дойде ден, в който не можем да бъдем заедно, ме запази в сърцето си.
Ако някога дойде ден, в който не можем да бъдем заедно, ме запази в сърцето си. Така при всеки удар на сърцето ти аз ще бъда там и ще ти напомням, че някога съм била в ръцете ти!

Това са жени, дето са мъже в главата, деца в сърцето и жени от горе до долу.

ова са жени, дето са мъже в главата, деца в сърцето и жени от горе до долу.
"Познавах една такава любов и една такава жена, дето, ако имах син, щях да му кажа - тая въобще не я пускай в къщата си, щото като я пипнеш, ще ти изгори дланите и линията на живота ти ще се изкриви. Такива жени всички ги обичат, а на тях никой не им трябва, щото хем са хубави, хем са силни, хем обичат да побеждават, мамка им. Това са жени, дето са мъже в главата, деца в сърцето и жени от горе до долу. Тяхната история никога не стои на едно място, напротив - извива се, мърда като камшик и когото закачи, му оставя пламнал белег. Такова шило пробива торбата си, пада на земята, свисти и се върти, докато земята не почернее в кръг и като минат хора, си мислят - огън е пален тука, не е от само себе си тая работа.Такива жени не са съвсем хубави; обикновено нямат по нещо от женската част, примерно цици нямат, обаче като ти се усмихнат, можеш да се разревеш. Поетите на това викат "душегубен чар", старите жени - "запали-къща", а старците хем се кръстят, хем сучат мустак, хем им играят мускулите."

"Запомнете, рано или късно на всяка жена играта й омръзва, приисква й се да се ......"

Запомнете, рано или късно на всяка жена играта й омръзва, приисква й се да се влюби.

"Запомнете, рано или късно на всяка жена играта й омръзва, приисква й се да се влюби..."
   Ремарк - "Мансардата на бляновете"

Звезда ли си сега, да кръстя ли на теб морето, нали не си сама...


Звезда ли си сега, да кръстя ли на теб морето, нали не си сама...

Звезда ли си сега,
да кръстя ли на теб морето,
нали не си сама, нали не си сама.
През залези и дни
луна и слънце ще те носят
нали не си сама, нали не си сама.
някой друг далеч от тук
сега те милва знам
и пак вървя, но миг по миг оставам все по-сам
Рисувам, рисувам и все усмихната си ти
така те сънувам дар,любов, добри очи
Наричах любима,
оставян бях и бях любим, но как да те имам
освен във този спомен светлосин.
Априлското небе целува ли те сутрин рано?
нали не си сама, нали не си сама.
И зная някой ден,
душата ти в дете ще срещна
нали не си сама, нали не си сама.
някой друг далеч от тук
сега те милвам знам
и пак вървя, но миг по миг оставам все по-сам
Рисувам, рисувам и все усмихната си ти
така те сънувам дар,любов, добри очи
Наричах любима,
оставян бях и бях любим, но как да те имам
освен във този спомен светлосин.
Годжи - На Клара

Не че няма живот без тебе - напротив, има.

Не че няма живот без тебе - напротив, има. Сигурно този живот без теб е също толкова хубав, колкото този с теб. Сигурно за някой друг, но не и за мен.
Не че няма живот без тебе - напротив, има. Сигурно този живот без теб е също толкова хубав, колкото този с теб. Сигурно за някой друг, но не и за мен. 
За мен този живот би бил прост, може би не празен, но пуст. Ще има слънце и вятър, и въздух, и птици. Ще мога да дишам и ям, да се смея. 

Но в живота без теб нито слънцето ще кара очите ти да се замъгляват, нито вятъра ще разваля целувките ни, развявайки косата ми, нито птиците ще ни будят сутрин. 

В живота без теб, няма да мога да дишам за двама, когато ти е тежко, нито ще има човек, който да диша за мен, когато ми е трудно, няма да ми става лошо след поредния наш кулинарен провал, нито ще има кой да маха пипера от пиците ми.
В живота без теб, бих се смяла, но не и както се смея, когато ти ме разсмиваш.

Обичам хора, пълни със смисъл.

Обичам хора, пълни със смисъл. Такива, че когато ги погледнеш, не знаеш какво да очакваш. Ходещи загадки.
Обичам хора, пълни със смисъл. Такива, че когато ги погледнеш, не знаеш какво да очакваш. Ходещи загадки. Парадокси. Такива, които имат малки вселени в себе си и могат да накарат кръвта ти да кипне само с един поглед. Или да замръзне. Такива, в чиито очи се крият много истини, стига да можеш да ги видиш. Хора, мисълта за които не те оставя да спиш нощем. Които карат сърцето ти да бие светкавично, макар и да не знаеш защо точно. Обичам ги. Светът има нужда от повече като тях, защото, нека си признаем - няма по-отегчаващо и често срещано нещо от това да си просто скучен. И сив.

Тя ли ? Тя не беше като останалите момичета.

Тя ли ? Тя не беше като останалите момичета. Не се набиваше на очи. Не беше слаба, нито красива, нито притежаваше нещо различно от другите. Не обичаше да се гледа с часове пред огледалото, защото с това само откриваше все по-нови неща в себе си, които не харесва. Тя? Тя беше непохватна, скована, на моменти недообмисляше нещата. Обичаше да слуша бавни сълзливи песни с тежки текстове, които описваха това което чувства. Самотата не я смущаваше, дори понякога се нуждаеше от нея. Тя ли? Тя беше просто себе си. Беше чуплива и лесно ранима, но никой не знаеше това. Може би, защото умееше да го прикрива прекалено добре – беше научила да борави с маската, която слагаше пред останалите, ИЛИ може би просто никой не се бе поинтересувал достатъчно от нея, за да види колко лесно уязвима и начупена беше всъщност. Начупена- на малки остри парченца, пръснати навсякъде. С всяко разочарование, те ставаха все по-дребни и по-дребни. Разочарования, предизвикани от хора, които въпреки всичко и всички бяха станали част от живота и. Част, която тя едновременно мразеше, но и обичаше. Част, която нямаше смислено обяснение, защото единственото което водеше след себе си беше болка. Болка, която тя понасяше попивайки я в себе си – там някъде надълбоко – скрита и подтисната. Но като всичко потискано, тя излизаше наяве. Излизаше мощно – изригваше, помитайки след себе си малкото щастие и дори леката и плаха увереност, които се събираха за малко в нея. Изригваше и и напомняше ,колко незначителна е всъщност. Незначителна, незабележима, незапомняща се, не достатъчно добра. Това беше тя. Това разбираше след всеки нов изблик на умопомръчителната болка, която бавно я обземаше. Стискаше зъби и плачеше. Болката отминаваше. Тя продължаваше. Продължаваше напред.

По-нови публикации По-стари публикации Начална страница

Happy Valentine

Предоставено от Blogger.

Followers


Recent Comments