Всяка жена е длъжна да се събужда безсрамно щастлива и да излиза от вкъщи нагло красива!

"Таралежите са странни птици… Докато не ги ритнеш, не излитат…" Не знам кой е прозрял тази велика истина, но е ужасно прав. Аз съм таралеж. И отдавна си мечтаех да полетя. Все небето ми беше в мечтите. Е...ритнаха ме...полетях малко...обаче никой не ме беше предупредил как боли приземяването. Сега имам фрактура на щастието, три счупени прешлена на доверието, а обичта ми е на командно дишане.  Ама нали летях... Явно такава е цената на мечтите.  Имам нужда от прегръдка. Голяма, в която да се свия и да си изплача всичко онова, което горчи в сърцето ми. Обаче кой е достатъчно луд да прегръща таралежи... Ще го боли повече, отколкото мен ме боли, навярно. Пък и никой не е обещал, че прегърнеш ли таралеж, той ще се превърне в принцеса. А и аз не искам да ме превръщат в принцеса. Ако някой ще ме превръща в нещо, бих желала да ме превърне в... смисъла на живота си. Да...и скромност не ми липсва. Аз съм таралеж. И е есен. Време ми е да се свия на топчица, опакована в сухи листа и... да се събудя някога, когато нищо вече няма да помня. 

"-Мразя такива мъже - оплака се тя. В един момент не могат без теб, а в следващия не ти обръщат никакво внимание. Искат те до мига, в който те получат, а след това започват да искат нещо друго."

Силвия Дей, "Опиянена от теб"