"Когато те видях аз се влюбих, а ти се усмихна, защото знаеше.."

Шекспир

"Наскоро ме попитаха дали бих изневерила. Отговорът беше готов на секундата. На сърцето си никога, но на мъжът до мен, дето не ме оценява - поне сто пъти."

-Елинор Рузвелт

Трябва да си глупак, ако мислиш, че знаеш какво се върти в главата на една жена, просто защото на лицето и има усмивка.

Робърт Джордан, "Нож от блянове"

Това съм аз. Привържа ли се към някого -

се боря до последно за него.

Отблъснат ли ме - забравям за тях.

Помогнат ли ми - отвръщам.

Наранят ли ме - настъпвам.

Не казвам на всеки, че го обичам,

но кажа ли го - истина е!

Трудно се губя, но и трудно се връщам!.

На кого си ядосан? 

На човека, който не хваща ръката ти, 

или на себе си, защото я протягаш към някого, който знаеш, че не би я хванал?

Нямах време за нея. Нямах време за нищо. Пишех и, когато поисках. Измислях си оправдания, а тя винаги вярваше и ме разбираше. Вярвах, че винаги ще е до мен и никога няма да ме остави..докато.. Един ден и писах, а тя не върна. След няколко седмици го направи. Разговорът беше кратък. Казах и, че е забравила за мен. Тя каза същото. Попитах я: Как си?, тя отговори, но не попита как съм аз. След това ми каза, че се налага да излезе и ме остави. Съгласих се. Стоя на линия 4 часа и се надявах да ми пише.

Не го направи. Нито днес.. Нито следващите дни.. Не писа повече..

Не е истина колко изгубих, когато НЯМАХ ВРЕМЕ!...