"И колкото повече не исках да я зная, толкова повече се влюбвах в нея. Беше точно както ти казвах преди малко, като болест. Знаеш как става. Кихаш един път. Два пъти. Побиват те тръпки и готово. Вече е много късно... "

"Мисля за теб през цялото време. Мисля за теб сутрин, докато крача в студа. Нарочно вървя бавно, за да мога да мисля за теб по-дълго време. Мисля за теб вечер, когато ми липсваш на събиранията, където се напивам, за да мога да мисля за друго, а не за теб, но ефектът е обратен. Мисля за теб, когато те виждам и когато не те виждам. Ще ми се да правя нещо друго, а не да мисля за теб, но така и не успявам. Ако знаеш някой номер за забравяне, кажи ми го."

"Какъв скъперник е човекът - цени безценното до него, едва щом му посегне друг."

"Ревност", Д. Дамянов