"Нека първо те попитам: защо ти е да знаеш какво точно изпитва другия? Мисля, че това е свързано с желанието ти да получиш допълнителна сигурност. Така или иначе, единственото истинско нещо е онова, което чувстваш ти. Запитай се по-скоро дали ТИ се чувстваш желана, нужна, обичана - и бъди вярна на това свое чувство. Да си представим, че някой те обича. Обича те силно, но ти не се чувстваш ни най - малко обичана. За какво тогава ти е обичта му?

Нека сега си представим обратното: някой те обича съвсем малко, а ти се чувстваш безпределно обичана. Нима ще го напуснеш заради това, което казва, че чувства? Винаги съм вярвал, че най-прекрасният отговор на думите "много те обичам" е "аз също чувствам, че много ме обичаш". Другото, което казваш - за демонстрирането на чувството, - според мен няма нищо общо със самото чувство."

  "Писма до Клаудия", Хорхе Букай

"И тя беше силна, горда, красива, умна, никой не можеше да стъпи на малкото и пръстче, никой не можеше да я нарани. Tя никога не плачеше, беше недостижима, беше перфектна и в това беше проблемът... Силната жена е толкова отблъскваща за мъжа, колкото слабият мъж за жената."

    "Усещане за жена" - Й. Ламбрев

Лежах с часове, гледайки в една точка на тавана. Осъзнавах, че тази точка всъщност не играе никаква роля в живота ми и, че тази точка няма да придобие неговия образ или да излекува разбитото ми сърце, но тази точка беше най-безопасното нещо в живота ми. Тя не можеше да ме нарани, тя не говореше, нито ме винеше, тя просто си стоеше на тавана, бяла точица от вар и беше най-добрата ми приятелка в нощите.