За хора, за които съществувам от време на време, аз... НЯМАМ ВРЕМЕ!
За хора, за които съществувам от време на време, аз... НЯМАМ ВРЕМЕ!
Ал Пачино
Не и се карай, и не и крещи! Тя-майката, една е, хора! Ще те прегърне, и ще ти прости.
МАЙКА !
"Не и се карай, и не и крещи !
Тя-майката, една е, хора!
Ще те прегърне, и ще ти прости.
И ще поеме твоята умора.
Понякога се смее, често плаче.
Косите и са в нежна белота.
А колко много пък за нея значи,
да си защити чедата от Света.
Обрулва ги живота като сливи,
и брули до последният им ден.
Тя гледа да са все щастливи,
и пали свещ на всеки ден рожден.
Не ги оставяйте самотни!
Обичайте си майките, деца !
Отидат ли си, кой ще ви запълни,
със обич, полупразните сърца."
15 мъдри мисли за ЖЕНИТЕ : )
1. Единственият начин да разбереш една жена е да се влюбиш в нея, но тогава вече не е нужно да я разбираш.
2. Има само два начина да се справиш с жените..., но никой не ги знае.
3. Най-хубавата дреха, която една жена може да облече е прегръдката на мъжа, когото обича.
4. Да бъдеш жена е ужасно трудна задача, тъй като тя се състои основно в работа с мъже.
5. Най-лесният начин да опознаете една жена е да отидете с нея на пазар.
6. Ти не обичаш една жена, защото е красива, а тя е красива, защото я обичаш.
7. Една жена може да каже повече с една въздишка, отколкото един мъж може да изрече с много думи.
8. Много жени не знаят какво искат, но са твърдо решени да го получат.
9. Боят е главно мъжка идея; оръжието на жената е нейният език.
10. Жените имат последната дума във всеки спор. Всяко нещо, което каже мъжът, дава начало на нов спор.
11. Въпреки моите 30 годишни изследвания на женската душа не бях способен да отговоря на въпроса, на който никой още не е отговорил: "Какво иска една жена?" - Зигмунд Фройд
12. Мъжът е готов да плати два лева за вещ, която струва един лев, ако тя наистина му е нужна. Жената е готова да плати един лев за вещ, която струва два лева, дори и да не е нужна.
13. Никой мъж не знае повече за жените от мен. А аз не знам нищо. - Сиймур Хайкс
14. Женското съзнание е по-чисто от мъжкото. Така е, защото жените си сменят мнението по-често.
15. Успял мъж е този, който успява да заработи толкова, колкото не може да похарчи жена му. Успяла жена е тази, която намери такъв мъж.
Слушай, усмихвай се, кимай и после отиди и направи това, което си беше решил първоначално.
"Слушай, усмихвай се, кимай и после отиди и направи това, което си беше решил първоначално."
Робърт Дауни Джуниър
Но усмивката на тая жена и погледът на очите й заседнаха дълбоко в душата му.
"Но усмивката на тая жена и погледът на очите й заседнаха дълбоко в душата му."
Йордан Йовков, "Индже"
Опълченците на Шипка
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Aко идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си.
-По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата.
-Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си..
"Малкият принц", Антоан дьо Сент-Екзюпери
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Recent Comments