"Таралежите са странни птици… Докато не ги ритнеш, не излитат…" Не знам кой е прозрял тази велика истина, но е ужасно прав. Аз съм таралеж. И отдавна си мечтаех да полетя. Все небето ми беше в мечтите. Е...ритнаха ме...полетях малко...обаче никой не ме беше предупредил как боли приземяването. Сега имам фрактура на щастието, три счупени прешлена на доверието, а обичта ми е на командно дишане.  Ама нали летях... Явно такава е цената на мечтите.  Имам нужда от прегръдка. Голяма, в която да се свия и да си изплача всичко онова, което горчи в сърцето ми. Обаче кой е достатъчно луд да прегръща таралежи... Ще го боли повече, отколкото мен ме боли, навярно. Пък и никой не е обещал, че прегърнеш ли таралеж, той ще се превърне в принцеса. А и аз не искам да ме превръщат в принцеса. Ако някой ще ме превръща в нещо, бих желала да ме превърне в... смисъла на живота си. Да...и скромност не ми липсва. Аз съм таралеж. И е есен. Време ми е да се свия на топчица, опакована в сухи листа и... да се събудя някога, когато нищо вече няма да помня. 

"-Мразя такива мъже - оплака се тя. В един момент не могат без теб, а в следващия не ти обръщат никакво внимание. Искат те до мига, в който те получат, а след това започват да искат нещо друго."

Силвия Дей, "Опиянена от теб"

"Може би някои жени не се нуждаят да бъдат укротявани. Може би те трябва да препускат на свобода, докато намерят някой толкова див, че да препуска с тях.."

Кари Брадшоу, "Сексът и градът"

Двете най-ужасни изречения на света са: "Трябва да поговорим" и "Надявам се да си останем приятели". Най-забавното е, че резултатът от тях е тъкмо обратният и те слагат край както на разговора, така и на приятелството.