Когато тя не ми се ядоса, не се развилня пред очите ми, а просто замълча...разбрах, че съм загубил част от нея..

Когато тя не ми се ядоса, не се развилня пред очите ми, а просто замълча...разбрах, че съм загубил част от нея..
'' -Когато тя не ми се ядоса, не се развилня пред очите ми, а просто замълча...разбрах, че съм загубил част от нея.. ''

Сърцето му така се бе отчупило, че беше нарязало част от плътта ми, нищо – казах си, и продължавах да го притискам, придържайки парчетата така, че да не порежат и него.

„Сърцето му така се бе отчупило, че беше нарязало част от плътта ми, нищо – казах си, и продължавах да го притискам, придържайки парчетата така, че да не порежат и него.”
„Сърцето му така се бе отчупило, че беше нарязало част от плътта ми, нищо – казах си, и продължавах да го притискам, придържайки парчетата така, че да не порежат и него.”

Отстрани погледнато, не беше голяма красавица. Но аз не я гледах отстрани. А право в очите.

- За какво съм ти аз?  - За цял живот.  Отстрани погледнато, не беше голяма красавица. Но аз не я гледах отстрани.  А право в очите.
"- За какво съм ти аз? 
- За цял живот. 
Отстрани погледнато, не беше голяма красавица. Но аз не я гледах отстрани. 
А право в очите." 
-Михаил Шолохов, "Съдбата на човека"

А човекът умали създаденото от бога, трогна се от умаленото и не само че го пипна с пръст, но го и погали!

"Бог създаде света, но не се трогна от него. Дори с пръст не го докосна! А човекът умали създаденото от бога, трогна се от умаленото и не само че го пипна с пръст, но го и погали!"  ~ Й. Радичков
"Бог създаде света, но не се трогна от него. Дори с пръст не го докосна! А човекът умали създаденото от бога, трогна се от умаленото и не само че го пипна с пръст, но го и погали!"

-Й. Радичков

Душата не може да се гипсира. Няма как да се увие в бинтове. Осакати ли се веднъж, зараства накриво.

Душата не може да се гипсира. Няма как да се увие в бинтове. Осакати ли се веднъж, зараства накриво.
"Душата не може да се гипсира. Няма как да се увие в бинтове. Осакати ли се веднъж, зараства накриво."

Владимир Зарев

Беше като сбъдната мечта и дотолкова хубаво, че се плашеше.

Беше като сбъдната мечта и дотолкова хубаво, че се плашеше.
"-Не искам да си тръгвам..-прошепна той в косите и.
Притисна я силно, а тя затвори очи, припомняйки си колко хубаво бе да те прегърне някой, който те обича. Чувстваше се в безопасност и щастлива само като бе до него, но не смееше да повярва на чутото. Беше като сбъдната мечта и дотолкова хубаво, че се плашеше."
"Звезда", Даниел Стийл

Колко много болка хората можеха да си спестят, ако надеждата умираше първа..

"Колко много болка хората можеха да си спестят, ако надеждата умираше първа.."
"Колко много болка хората можеха да си спестят, ако надеждата умираше първа.."

posted under | 0 Comments
По-нови публикации По-стари публикации Начална страница

Happy Valentine

Предоставено от Blogger.

Followers


Recent Comments