Мислиш, че не си хубав? - Някои хора се раждат с дефекти, напълно обезобразени.

Мислиш, че не си хубав? - Някои хора се раждат с дефекти, напълно обезобразени. Хладно ти е? - Има хора по света, които замръзват. Искаш гадже? - Някои хора нямат дори семейство. Оплакваш се, че храната не ти харесва? - Има хора които гладуват. Искаш нови дрехи? - А някой търси каквото и да е, само за да се стопли. Искаш повече пари? - Хората тънат в пълна бедност. Искаш да умреш? - Хората, които умират биха дали всичко, за да живеят!!

posted under | 0 Comments

"Живот на заем"' - Ерих Мария Ремарк

"Когато се разделят, хората винаги говорят фалшиви думи, винаги лъжат, понеже в такъв момент истината се превръща в ненужна жестокост, докарваща им единствено горест и отчаяние, че не са съумели да се сбогуват по друг начин... "
"Живот на заем"' - Ерих Мария Ремарк

Най-важното нещо за един мъж е да знае,че когато се приближава до входната си врата,някой отвътре чака и се опитва да чуе стъпките му

Най-важното нещо за един мъж е да знае, че когато се приближава до входната си врата, някой отвътре чака и се опитва да чуе стъпките му.
"Най-важното нещо за един мъж е да знае, че когато се приближава до входната си врата, някой отвътре чака и се опитва да чуе стъпките му."
 Кларк Гейбъл




Толкова добре се познаваха, че не беше необходимо да си приказват много, понякога една дума стигаше, за да се разберат.

Толкова добре се познаваха, че не беше необходимо да си приказват много, понякога една дума стигаше, за да се разберат.
Обичаха се без да парадират това, без демонстрации, дискретно и мълчаливо. По електронната поща споделяха сънища, мисли, вълнения и тайни. Толкова добре се познаваха, че не беше необходимо да си приказват много, понякога една дума стигаше, за да се разберат.

Нямаше да и липсва толкова, колкото сега, когато болката от отсъствието му беше неин непрестанен спътник.

Нямаше да и липсва толкова, колкото сега, когато болката от отсъствието му беше неин непрестанен спътник.
"С течение на времето щеше постепенно да се уморява от това упражнение. Щеше да и се струва все по – уморително да го извиква във въображението си, да го отупва от праха, да дава живот на нещо отдавна мъртво. Щеше да настъпи ден… когато нямаше да оплаква загубата му, или поне не толкова безутешно. Щеше да дойде ден, когато чертите на лицето му щяха да започнат да избледняват в паметта и. Нямаше да и липсва толкова, колкото сега, когато болката от отсъствието му беше неин непрестанен спътник."
„Хиляда сияйни слънца” Халед Хюсейн

"...Не те обичам." Това е най-прекрасното любовно писмо, което някога съм получавал."

"Вчера сутринта получих картичка от Клер: "Мили Оскар, не те обичам. Не те обичам. Не те обичам. Не те обичам. Не те обичам." Това е най-прекрасното любовно писмо, което някога съм получавал."
"Романтичният егоист", Фредерик Бегбеде




- Обичам го - гласът и сякаш разцепи тишината - боря се със себе си…

Светлината от уличната лампа се прокрадваше през прозореца. - Какво стана по пътя?- попита Сянката. - Срещнах различни хора… помогнах на много от тях… болеше ме с тях… обичах с тях… изгубих много от тях…
Светлината от уличната лампа се прокрадваше през прозореца.
- Какво стана по пътя?- попита Сянката.
- Срещнах различни хора… помогнах на много от тях… болеше ме с тях… обичах с тях… изгубих много от тях…
- С теб какво се случи?- попита Съдбата. Силуетът й потъна в най - тъмния ъгъл на стаята.
- Вървях… губих се… намирах… срещнах Него- отвърна момичето гледайки към прозореца.- Той искаше да вървим заедно по пътя… да сме едно.
Тишина… само шумът от стенният часовник й напомняше че е сама.
- Обичам го - гласът и сякаш разцепи тишината - боря се със себе си… с природата си… помагам на хората… те вярват в мен но самата аз имам нужда от помощ… обичам… нещо умира всеки път когато го нараня… а той ми вярва… на инат ми вярва… и ме обича.
Искам го…

posted under | 0 Comments
По-нови публикации По-стари публикации Начална страница

Happy Valentine

Предоставено от Blogger.

Followers


Recent Comments