Нямаше да и липсва толкова, колкото сега, когато болката от отсъствието му беше неин непрестанен спътник.
"С течение на времето щеше постепенно да се уморява от това упражнение. Щеше да и се струва все по – уморително да го извиква във въображението си, да го отупва от праха, да дава живот на нещо отдавна мъртво. Щеше да настъпи ден… когато нямаше да оплаква загубата му, или поне не толкова безутешно. Щеше да дойде ден, когато чертите на лицето му щяха да започнат да избледняват в паметта и. Нямаше да и липсва толкова, колкото сега, когато болката от отсъствието му беше неин непрестанен спътник."
„Хиляда сияйни слънца” Халед Хюсейн
0 коментара:
Публикуване на коментар