Възможно ли е да обичаш някой толкова силно... толкова искрено...
толкова чисто... Да виждаш в него съдбата си... да виждаш в него себе си...
Да си готов да пожертваш живота си за другия... Да си готов...
да го последваш навсякъде, за да сте заедно... завинаги... Да обичаш любимия си...
и когато го видиш тялото ти да трепери... очите ти да се пълнят със сълзи
от щастие, че сте заедно... И всеки миг прекаран с него... да бъде миг на щастие...
и всяка нощ да благодариш на Бог... че го има... и че е с теб...
че те обича така както ти него... Да потъваш в очите му... За теб
той да е най-прекрасният човек на света... най-добрият... най-нежният...
с най-милосърдното сърце... с най-прекрасната усмивка... с най-красивият смях
и САМО ТОЙ да бъде в мислите ти... да бъде в сънищата ти...
да бъде в мечтите ти... да се слеят в едно... сън и реалност... и всеки миг...
в който не сте заедно... да сте един с друг в мислите си... Когато има болка
тя да е поделена между двама ви... Когато има радост, тя да е умножена...
и изпитана... и изживяна... от двама ви... завинаги заедно. .... Но понякога...
когато обичаш така... както се обича... само веднъж... а него го няма...
и идва само нощем... в сънищата ти... в мечтите ти... и заспиваш без него...
и се събуждаш със сълзи в очите... защото утрото го е прогонило... заедно със съня...
заедно с красивата мечта... тогава душата ти отлита... и не се завръща...
Остава само болката... и сляпата вяра... и безнадеждната надежда...
че ще го откриеш отново... него... любовта... душата си ...
Повечето хора се страхуват от думи като ЛЮБОВ и ЗАВИНАГИ...
Господи, колко много мога да те обичам!
Recent Comments