Възможно ли е да обичаш някой толкова силно... толкова искрено... 

толкова чисто... Да виждаш в него съдбата си... да виждаш в него себе си... 

Да си готов да пожертваш живота си за другия... Да си готов... 

да го последваш навсякъде, за да сте заедно... завинаги... Да обичаш любимия си... 

и когато го видиш тялото ти да трепери... очите ти да се пълнят със сълзи 

от щастие, че сте заедно... И всеки миг прекаран с него... да бъде миг на щастие...

и всяка нощ да благодариш на Бог... че го има... и че е с теб... 

че те обича така както ти него... Да потъваш в очите му... За теб 

той да е най-прекрасният човек на света... най-добрият... най-нежният... 

с най-милосърдното сърце... с най-прекрасната усмивка... с най-красивият смях 

и САМО ТОЙ да бъде в мислите ти... да бъде в сънищата ти... 

да бъде в мечтите ти... да се слеят в едно... сън и реалност... и всеки миг... 

в който не сте заедно... да сте един с друг в мислите си... Когато има болка 

тя да е поделена между двама ви... Когато има радост, тя да е умножена... 

и изпитана... и изживяна... от двама ви... завинаги заедно. .... Но понякога... 

когато обичаш така... както се обича... само веднъж... а него го няма... 

и идва само нощем... в сънищата ти... в мечтите ти... и заспиваш без него... 

и се събуждаш със сълзи в очите... защото утрото го е прогонило... заедно със съня...

заедно с красивата мечта... тогава душата ти отлита... и не се завръща... 

Остава само болката... и сляпата вяра... и безнадеждната надежда... 

че ще го откриеш отново... него... любовта... душата си ... 

Повечето хора се страхуват от думи като ЛЮБОВ и ЗАВИНАГИ... 

Господи, колко много мога да те обичам!