- Знаеш ли защо те желая? Не знаех, че съм изгубен, докато ти не ме намери. Не знаех какво е да бъдеш сам до първата нощ без теб. Ти си единственото правилно нещо в живота ми.
- Всички те зяпат в тази рокля - каза той. Вдигнах очи, очаквайки да го видя напрегнат, но той се усмихваше.
- Май е готино… да бъда с момиче, което всички желаят.
Аз завъртях очи.
- Те не ме желаят. Любопитни са защо ти ме желаеш. Пък и жалко за всеки, който си мисли, че има някакъв шанс. Аз съм безнадеждно влюбена в теб.
През лицето му пропълзя сянка.
- Знаеш ли защо те желая? Не знаех, че съм изгубен, докато ти не ме намери. Не знаех какво е да бъдеш сам до първата нощ без теб. Ти си единственото правилно нещо в живота ми. Теб чаках, Врабчо.
Аз протегнах ръце към лицето му, а той ме прегърна и ме вдигна от пода. Притиснах устни в неговите и той ме целуна с емоцията на всички думи, които току-що бе изрекъл. В този момент разбрах защо си е направил татуировката, защо е избрал мен, защо съм различна. Не просто аз, не просто той - изключително бе това, което представлявахме заедно.
“Красиво бедствие” - Джейми Макгуайър
0 коментара:
Публикуване на коментар