И как онази струпана омраза, и болката, таена със години изчезват в теб, сгрешилият щом каже с наведена глава едно "Прости ми!"
Умееш ли, човеко, да прощаваш,
ако някой към теб е прегрешил?
Дали самият прошка заслужаваш,
ако друг някой ти си наранил?..
Измиват ли се със едно "Прости!"
от болката натрупана следите,
и може ли едно "Прощавам ти!"
покоят да ни върне във душите?
.. Никой не иска друг да наранява,
но всеки във живота свой греши..
Дали обаче всеки осъзнава
колко божествено е да прости?
И как онази струпана омраза,
и болката, таена със години
изчезват в теб, сгрешилият щом каже
с наведена глава едно "Прости ми!"
Две думи, промълвени от душата,
и искрен пламък в молещи очи...
Освободиш ли него от вината,
и твоята душа ще полети!
Ще излекуваш своя яд човешки,
от мъката си ще се изцериш..
Недей вини покаял се от грешки!
И ти, човеко, утре ще сгрешиш!
Павлина Соколова
0 коментара:
Публикуване на коментар