Нямах време за нея. Нямах време за нищо. Пишех и, когато поисках. Измислях си оправдания, а тя винаги вярваше и ме разбираше. Вярвах, че винаги ще е до мен и никога няма да ме остави..докато.. Един ден и писах, а тя не върна. След няколко седмици го направи. Разговорът беше кратък. Казах и, че е забравила за мен. Тя каза същото. Попитах я: Как си?, тя отговори, но не попита как съм аз. След това ми каза, че се налага да излезе и ме остави. Съгласих се. Стоя на линия 4 часа и се надявах да ми пише.

Не го направи. Нито днес.. Нито следващите дни.. Не писа повече..

Не е истина колко изгубих, когато НЯМАХ ВРЕМЕ!...