"Вчера сутринта получих картичка от Клер: "Мили Оскар, не те обичам. Не те обичам. Не те обичам. Не те обичам. Не те обичам." Това е най-прекрасното любовно писмо, което някога съм получавал."

"Романтичният егоист", Фредерик Бегбеде

Светлината от уличната лампа се прокрадваше през прозореца.

- Какво стана по пътя?- попита Сянката.

- Срещнах различни хора… помогнах на много от тях… болеше ме с тях… обичах с тях… изгубих много от тях…

- С теб какво се случи?- попита Съдбата. Силуетът й потъна в най - тъмния ъгъл на стаята.

- Вървях… губих се… намирах… срещнах Него- отвърна момичето гледайки към прозореца.- Той искаше да вървим заедно по пътя… да сме едно.

Тишина… само шумът от стенният часовник й напомняше че е сама.

- Обичам го - гласът и сякаш разцепи тишината - боря се със себе си… с природата си… помагам на хората… те вярват в мен но самата аз имам нужда от помощ… обичам… нещо умира всеки път когато го нараня… а той ми вярва… на инат ми вярва… и ме обича.

Искам го…

"Изчисти разума си от "не мога"!"

Самюъл Джонсън

"Аз не знам какво е щастие, аз знам така: ако човек иска нещо да се повтори, значи му е било хубаво, бил е щастлив сигурно..."

                                                                                                            "Всичко е любов"

"Харесва ми как си тръгват гордите и красиви жени, надменно и стремително, потропвайки с токчета и тръшкайки вратата. После могат да се свлекат от обратната и страна и горко да заплачат, но си тръгват забележително!"

 Ремарк

"Страхът от съперницата е като страхът от смъртта. Единственият начин да превъзмогнеш тоя страх е да приемеш и двете като неизбежност. Да погледнеш право в очите на другата и да знаеш, че тия очи могат да ти отнемат неговия поглед завинаги. Това е все едно да имаш сила да погледнеш смъртта в очите."

Блага Димитрова

"Аз уважавам мъжете!

Те подават ръка, отварят вратата, купуват шоколад и цветя. Те са смели.

Аз уважавам мъжете. Те казват без въпроси:"няма проблем". И проблем наистина няма!

Те идват за нас, изпращат ни до дома и ни завиват с одеяло, харесва им да ни гледат и без грим, хващат ни за ръка, на тях им се струва че сме мънички и трябва да ни прегърнат. Прави са. Те ни защитават, ухаят на скъп парфюм.

На тях им е интересно където сме ние. Те търпят капризите ни и казват на приятелите си:

"Тя често има твърд и инатлив характер, но пък е толкова красива и аз я обичам".

Те ни прощават всичко, въпреки че, ние въобще не им прощаваме. Те са силни.

Аз уважавам мъжете, но само МЪЖЕТЕ, а не лицата от мъжки пол!"