Възможно ли е да обичаш някой толкова силно... толкова искрено... 

толкова чисто... Да виждаш в него съдбата си... да виждаш в него себе си... 

Да си готов да пожертваш живота си за другия... Да си готов... 

да го последваш навсякъде, за да сте заедно... завинаги... Да обичаш любимия си... 

и когато го видиш тялото ти да трепери... очите ти да се пълнят със сълзи 

от щастие, че сте заедно... И всеки миг прекаран с него... да бъде миг на щастие...

и всяка нощ да благодариш на Бог... че го има... и че е с теб... 

че те обича така както ти него... Да потъваш в очите му... За теб 

той да е най-прекрасният човек на света... най-добрият... най-нежният... 

с най-милосърдното сърце... с най-прекрасната усмивка... с най-красивият смях 

и САМО ТОЙ да бъде в мислите ти... да бъде в сънищата ти... 

да бъде в мечтите ти... да се слеят в едно... сън и реалност... и всеки миг... 

в който не сте заедно... да сте един с друг в мислите си... Когато има болка 

тя да е поделена между двама ви... Когато има радост, тя да е умножена... 

и изпитана... и изживяна... от двама ви... завинаги заедно. .... Но понякога... 

когато обичаш така... както се обича... само веднъж... а него го няма... 

и идва само нощем... в сънищата ти... в мечтите ти... и заспиваш без него... 

и се събуждаш със сълзи в очите... защото утрото го е прогонило... заедно със съня...

заедно с красивата мечта... тогава душата ти отлита... и не се завръща... 

Остава само болката... и сляпата вяра... и безнадеждната надежда... 

че ще го откриеш отново... него... любовта... душата си ... 

Повечето хора се страхуват от думи като ЛЮБОВ и ЗАВИНАГИ... 

Господи, колко много мога да те обичам!

"Нека първо те попитам: защо ти е да знаеш какво точно изпитва другия? Мисля, че това е свързано с желанието ти да получиш допълнителна сигурност. Така или иначе, единственото истинско нещо е онова, което чувстваш ти. Запитай се по-скоро дали ТИ се чувстваш желана, нужна, обичана - и бъди вярна на това свое чувство. Да си представим, че някой те обича. Обича те силно, но ти не се чувстваш ни най - малко обичана. За какво тогава ти е обичта му?

Нека сега си представим обратното: някой те обича съвсем малко, а ти се чувстваш безпределно обичана. Нима ще го напуснеш заради това, което казва, че чувства? Винаги съм вярвал, че най-прекрасният отговор на думите "много те обичам" е "аз също чувствам, че много ме обичаш". Другото, което казваш - за демонстрирането на чувството, - според мен няма нищо общо със самото чувство."

  "Писма до Клаудия", Хорхе Букай

"И тя беше силна, горда, красива, умна, никой не можеше да стъпи на малкото и пръстче, никой не можеше да я нарани. Tя никога не плачеше, беше недостижима, беше перфектна и в това беше проблемът... Силната жена е толкова отблъскваща за мъжа, колкото слабият мъж за жената."

    "Усещане за жена" - Й. Ламбрев

Лежах с часове, гледайки в една точка на тавана. Осъзнавах, че тази точка всъщност не играе никаква роля в живота ми и, че тази точка няма да придобие неговия образ или да излекува разбитото ми сърце, но тази точка беше най-безопасното нещо в живота ми. Тя не можеше да ме нарани, тя не говореше, нито ме винеше, тя просто си стоеше на тавана, бяла точица от вар и беше най-добрата ми приятелка в нощите.