Но днес, приятелю, днес тя не ми се разкрещя. Просто застана пред мен, погледна ме в очите и си тръгна.
"Вчера, приятелю, тя ми се
разкрещя.
Казваше, че ми е бясна и наистина и личеше.
Повтаряше само колко ме
мрази и иска да ме остави.
Не знаех какво да направя.
Помислих и реших, че
най-доброто решение е да я целуна.
Направих го.
Долепих устните си към нейните
и тя се успокои.
Просто се сгуши в мен и не каза нищо.
Вече не беше ядосана.
Беше влюбена!
Но днес, приятелю, днес тя не ми се
разкрещя.
Просто застана пред мен, погледна ме в очите и си тръгна.
Аз не
направих нищо. Дори не я целунах.
И един въпрос не ми дава мира, приятелю...
Дали
тя щеше още да е с мен, ако я бях целунал?
Предпочитах да ми крещи, да вика и
блъска, защото знаех, че от любов.
Но в никакъв случай не исках да мълчи и
просто да ме гледа с онзи нейния поглед, защото онези очи не казваха
"Мразя те, но повече те обичам!".
Онези очи, приятелю, казваха
"Нарани ме!".
Затова, приятелю, предпочитам да ми
се ядоса. Но вече е твърде късно.."
0 коментара:
Публикуване на коментар