Но Лазар, Лазар... За него мислеше Ния най-много, за него се бореше със сърцето си.
"Но Лазар, Лазар... За него мислеше Ния най-много, за него се бореше със сърцето си. Ненаситно на неговата обич беше сърцето й, а той не я обичаше достатъчно, не я обичаше, както тя го обичаше - непрестанно и все повече. Той беше във всяка нейна мисъл и желание, беше постоянно в ума й, пред погледа й; това беше някаква ситост на душата й, дълбок покой на цялото й същество, дълбока и постоянна радост, от нищо несмущавано блаженство, ведрина на духа й, широка и ясна."
"Преспанските камбани" , Димитър Талев
0 коментара:
Публикуване на коментар