Да се опитваш да задържиш нещо в едно и също състояние е равносилно да го убиеш!
- Той ли….той ми даде всичко, от което имах нужда, всичко, което бях и не бях желала… даде ми възможността да се развивам, да прогресирам, когато съм с него, да разбера какво е целият свят да се събира в очите на един човек и да изчезва, когато си с него, да полетя със собствените си криле, да разбера, че не по-важно от всичко друго е уважението, че не е задължително да те обсипва с комплименти, за да спечели сърцето ти. Дори напротив….единственото мило нещо, което бях чула от него, е колко съм красива..произнесе го само веднъж, но бих могла да го помня цял живот.Даде ми възможността да изпитам огромната любов и себеотрицание към човек с ледено сърце, към човек, на когото усещаш как принадлежиш и всеки негов жест ти е до болка познат, но го преоткриваш всеки път като стара книга, която си започнал отново да четеш, да видя себе си от по - високото стъпало, да погледна на съществото си по по - висок морален и интелектуален начин. Да променя мирогледа си и виждането си за мъжете - че няма нищо по - привлекателно от интелигентността, възпитанието и обноските в един мъж. Да усетя страстта, желанието, копнежа към аромата на кожата му…
- А после ?
- О, после си отиде…Усетих нечовешката болка и огромната липса на някого, който ми бе жизнено необходим, дори само въздухът около него и присъствието му ми бяха достатъчни да се чувствам добре. Направи го, за да порасна, и науча урока си - всичко се променя и всичко отминава….да се опитваш да задържиш нещо в едно и също състояние е равносилно да го убиеш!
0 коментара:
Публикуване на коментар